Паранормалните явления включват ясновидството, възприятието на екстрасенсите, прераждането, призраците, пророчества, телекинеза, отдалеченото виждане на събития, предчувствие и така нататък. Нито едно от тези явления не може да бъде обяснено от законите на науката. Терминът „паранормален“ се определя като феномен, или опит, който е извън или необясним от конвенционалните теории на науката. Повечето от възприятията, които имаме за паранормалните явления, са получени от гледането на филми и четенето на книги. Всички филми на ужасите описват няколко свръхестествени преживявания, които “оцветяват” съзнанието на зрителите. Тези възприятия поставят под въпрос съществуването на такива явления в нашата ежедневна дейност. Публиката се разделя на вярващи и невярващи. Това чудене за истинността е всъщност правилният начин на разбиране на тези дейности. Всеки човек с отворен ум със сигурност ще приеме, че такива неща може би съществуват.
Теория
Цялата материя е съставена от енергия – или под формата на частици, движещи се в рамките на твърдо тяло, или под формата на някаква форма на енергията сама по себе си. Това означава, че в действителност, всички неща са съставени от едно и също нещо – енергията. Енергията в дадена форма винаги се конвертира от тази форма в друга. Тя никога не е статична. Има няколко измерения в реалността, която съществува. Някои измерения са видими за човешкото око, а други не са. Дори човешкото око има своите ограничения – даже и науката не може да го отрече. Ето защо ние използваме микроскопи. Ние не можем да отречем, че нещата, които не се виждат, нито чуват, в действителност не съществуват. Може би те съществуват, но в някое друго измерение. Те просто не се виждат или чуват от нас. Някъде тук се крие обяснението за паранормални явления.
Модерното възприемане на паранормалната дейност
Науката е постигнала голям напредък досега, за да приеме мултиизмерната реалност. Квантовата физика е шокирала научната общност със своите противоречия с нормалните теории по физика. Има тестове, които измерват и отговарят на изискванията за ESP (Екстра Сенсно Възприятие). Гласовете на духове се записват на касета, за да бъдат предоставени като доказателства. Шокиращи и обезпокоителни факти се разкриват от лица, които са излезли от тялото си в един определен момент. Различни видове чувствителни машини са построени от учените, за да изучат феномена на духовете. Доказателствата дори съществуват под формата на снимки.
Възможностите на самите нас
Ние всички сме в състояние да се докоснем до информацията и знанията от различните измерения във Вселената. Това е само въпрос на възможност да видите нещата ясно. Притежаването на теоретичните знания не означава непременно, че притежавате тези качества. Това отнема много усилена работа, търпение и много упорит труд. Всеки от нас има способността, да речем, да движи предмети със силата на ума. Въпреки това, все още много рядко, някой притежава капацитета да го направи. Това, което ще ви помогне, е поддържането на отворен ум, както и премахването на старите вярвания. Важното е да имате вяра в себе си и да направите достъпен потока от енергия в себе си и около себе си.
Едно от най- странните и ужасяващи свръхестествени явления е спонтанното човешко изгаряне. Съществуват десетки документирани случаи, при които съвсем очевидно се касае за този зловещ паранормален феномен.
Много често властите в различни страни по света намират трупове или по-точно части от трупове, изгорели да неузнаваемост. При това столът или леглото, в които са открити, били в най- лошия случай само леко опушени. От самите жертви на спонтанното самозапалване обаче оставали само лепкави сажди и прах.
Класически е случаят с госпожа Мери Рийзър от Сейнт Питърсбърг, Флорида. Трагедията се разиграла на 1 юли 1953 година… Самотната вдовица си легнала спокойно, но на сутринта нейната съседка госпожа Карпентър усетила някаква сладникава миризма на изгоряло. В осем часа пристигнала телеграма за г-жа Рийзър, но никой не отворил на пощальона. От вратата, незнайно защо, се излъчвали подозрителни топлинни вълни, а дръжката била така нажежена, че не можела да се пипне с ръка…
Пристигналите полицаи и пожарникари разбили вратата и отразили произшествието в доклада си по следния начин:
„В черен кръг с диаметър от 4 фута лежаха няколко пружини от фотьойл и останките от човешко тяло, състоящи се от овъглен чер дроб, прикрепен към част от гръбнака. Намерихме освен това и череп, свил се до размерите на топка за бейзбол, както и крак, обут в черен платнен пантоф…”.
Макар че с това невероятно произшествие се занимавали и ФБР, и ЦРУ, смъртта на г- жа Рийзър си останала пълна загадка.
Подобен случай е регистриран и във Великобритания през 1970 г. Там по много сходен начин изгоряла г- жа Маргарет Хогън от Дъблин. Съдебният лекар е записал: „Няма съмнение, че жената е починала от изгаряне. Обстоятелствата са необикновени и потвърждават онова, което от известно време наричат „спонтанно човешко изгаряне”.
През 1989 година английски телевизионен филм се опита да осветли и обясни това явление. Посочени са няколко очевидни случая, при които човешки тела са изпепелени така, както това би сторила кълбовидна мълния. Само че в конкретните случаи липсваше какъвто и да било източник на топлинна енергия. Филмът бе окачествен като пълен провал.
През 1973 година тялото на г- жа Сам Сатлоу избухнало в пламъци и то докато лежало в ковчег, изложен в параклиса на градчето Хокуиам в щата Орегон. Трупът и част от ковчега били овъглени. При това вратите и прозорците били затворени, а в самия параклис нямало никакви източници на топлина!
Такива страховити изгаряния са регистрирани както в бившия Съветски Съюз, така и в бившата Народна Република България, но по думи на очевидец, който се е запознал със случаите отблизо, всичко е било засекретено и изчезнало безследно в архивите на бившата Държавна сигурност…
Някои от жертвите обаче оцелели като по чудо… През 1985 г. професор Джеймс Хамилтън от университета в Нашвил се прибирал вкъщи пеша. Изведнъж усетил остра болка в областта на левия прасец. Погледнал надолу и с удивление съзрял синкав пламък, който излизал от крачола му. Притиснал го бързо с ръка и пламъкът изгаснал. Раната обаче зараснала много трудно. Най- интересното било това, че крачолът дори не бил и опърлен…
Сред оцелелите е и Джак Ейнджъл. През 1974 година изгоряла дясната му ръка, докато той кротко си гледал телевизия. Лекарите, които го прегледали, били много объркани, защото огънят като че ли дошъл някъде отвътре, от недрата на самото му тяло.
Редица парапсихолози смятат, че е напълно възможно всеки един от нас да носи в себе си някакъв вътрешен огън, който се възпламенява от само себе си, но само при определени, все още неизяснени обстоятелства. Каквито и да са тези фактори обаче, явлението започва да придобива обезпокоителни размери. Докато не се изяснят напълно причините за „спонтанното човешко самозапалване”, никой от нас не може да бъде сигурен, че следващата жива факла няма да е именно той…
Стотици са мистериозните случаи, на които науката не може да даде правдоподобно обяснение. В началото на ХХІ в., когато всеки ден съвременните технологии ни изненадват с нещо ново, все по-често се сблъскваме с феноменални загадки, подкопаващи нашето самодоволство, че всичко е научно доказано и каталогизирано.
Възможно ли е човешкото тяло да избухне в пламъци от само себе си и да се превърне в прах за няколко минути? Един бивш полицай, експерт по съдебна медицина, представя доказателства: възможно е!
Студен януарски ден на 1980 г. Агентът от научната полиция към Департамента за криминални разследвания на Великобритания Джон Хаймер разследва случай на смърт от изгаряне. В жилището на жертвата е топло и влажно. От мебелите струи странна оранжево-червеникава светлина. На килима Хаймер забелязва купчина бяла пепел – тялото. От единия край на пепелта се подават крака, а от другия почернял череп. Това е всичко, което е останало от 73-годишния Хенри Томас. 
С изключение на част от креслото с дървена рамка, на което бедният Томас е седял, нищо друго в стаята не било изгоряло. Оранжева луменисценция се прецеждала през лепкав слой изпарена и кондензирана плът, прилепнал към всеки предмет в стаята. Килимът и мокетът под трупа били овъглени само до границата на масата пепел.
Установено било, че креслото е горяло само при досега с тялото. След падането на овъглените човешки останки на пода нищо друго в стаята не се е запалило. Само тялото е продължило да гори, докато се превърне в купчина бял прах.
Съдебният лекар изказал хипотезата, че непушачът Томас случайно е паднал с главата надолу в камината, след което е седнал в креслото пред телевизора, горейки спокойно до смъртта си. Но камината не била запалена!
Хаймер бил поразен, че тази абсурдна реконструкция на фактите била официално приета. Той бил убеден, че се е сблъскал със случай на спонтанно човешко „вътрешно“ изгаряне. Уведомил за това началниците си, които обаче отхвърлили тезата му като фантастична.
Как е започнало изгарянето на тялото? Защо в стаята не е изгоряло нищо друго, докато трупът на Томас се е превръщал в пепел? Хипотезата за спонтанното изгаряне на човешкото тяло предоставя отговори на тези въпроси. Но има ли доказателства за съществуването на този феномен?
– Само във Великобритания всяка година има близо 200 случая на спонтанно човешко изгаряне! – твърди днес Джон Хаймер. Важен аргумент в полза на неговата теза е фактът, че дори пещите на крематориумите не успяват да изпепелят напълно труповете. Изгорените кости се смилат със специални машини. А прахът, който се получава, е сив, а не бял. Бялата прах на самоизгорелите е следствие на температури, значително надвишаващи 900-те градуса на пещите.
През 1986 г. 58-годишен мъж (по ирония на съдбата пенсиониран пожарникар) изгорял в къщата си в Ню Йорк. Всичко, което е останало от него, са два килограма пепел. А за да се изпепели изцяло едно човешко тяло, огънят би трябвало да достигне температура от 2500 оС. За сравнение „домашните“ пожари, разрушаващи цели сгради, достигат средно температура от 200 оС.
В научните среди се опитват да обяснят феномена спонтанно самоизгаряне с теорията за т.нар. „ефект фитил„: ако човек има тлъстини и е облечен със запалими дрехи, тялото може да изгори като свещ. Документиран случай на „ефект фитил“ е изследван през 1965 г. от проф. Джи в университетската болница в Лийдс. Жертвата е била 85-годишна жена, паднала в запалената камина. Трупът изгорял, но овъглените останки били различни от характерните за случаите на спонтанно изгаряне. При спонтанното изгаряне например тялото се изпепелява.
Един от най-авторитетните експерти в областта на проучванията на феномена спонтанно самоизгаряне е Лари Арнолд, шеф на американската група за проучвания на паранормални явления „Пара Сайънс Интернешънъл“. Той и Хаймер са събрали много доказателства за случаи на спонтанно самоизгаряне. В болшинството от случаите огънят произхожда от вътрешността на тялото и достига необичайно високи температури. Хаймер твърди, че феноменът се дължи на реакция между водорода и кислорода, протичаща на клетъчно равнище в човешкото тяло. Мощта на дозирана смес на двата елемента може да се наблюдава при космическите совалки, които използват водород и кислород за гориво във фазата на излитане. При реакцията се произвежда топлина, достатъчна да превърне човешките кости в бяла пепел.
Други теории обясняват феномена с кълбовидни мълнии, с магнитни сили и дори с експлодиране на предозиран метан в червата.
Никой не е присъствал от начало до край на спонтанно човешко изгаряне, но има много свидетели на отделни етапи от „събитието“. Един от тях е пожарникарят Джек Стейси. При инспектирането на изоставена къща Стейси се натъкнал на горящото тяло на някакъв скитник, познат в района като Бейли. – На равнището на корема имаше процеп от десетина сантиметра! – спомня си Стейси. – От този процеп излизаше пламък със сила като при газова горелка! За да загаси горящия скитник, Стейси вкарва в тялото му пожарогасител. – Безспорно е, че горенето е започнало вътре в тялото! – категоричен е свидетелят.
През 1982 г. в Едмонтън, околностите на Лондон, умствено изостаналата Джени Сафин пламнала, както си седяла на стола в кухнята на дома си. До нея бил баща й, който видял, че Джени изведнъж „засияла“. Секунда по-късно тялото й било обвито в пламъци. Бащата я бутнал върху мивката и пуснал чешмата, викайки зет си, който пристигнал навреме, за да види жената, излъчваща огнени пламъци от тялото си. Огънят бил укротен, но нещастницата починала в болницата. Полицията дълго разследвала причините за смъртта на Джени. Накрая полицейският агент, натоварен със случая, написал в доклада си, че Джени е жертва на случай на спонтанно човешко изгаряне. Съдебният лекар д-р Дж. Бъртън заявил, че не може да упомене писмено 
термина спонтанно изгаряне, защото подобно нещо не би трябвало да съществува, и в доклада си определил случая като „фатално стечение на обстоятелствата“.
– Пламъците излизаха от устата й, като че ли беше дракон, създавайки шум, приличащ на ръмжене! – припомня си Доналд Карол, свидетел на случай на спонтанно човешко изгаряне.
Отговор на въпросите търсят редица изследователи като Франко Осола, проф. Уйлям Крогман, Иван Сандерсън, Колин Уилсън и др. 
Регистрирани са случаи, при които тялото е напълно изгоряло, но дрехите върху него са непокътнати. Съществуват хипотези, свързващи самозапалването със земния магнетизъм, с т.нар. биоелектричество на човешката психика, с енергии, идващи от друго измерение, и пр. Официалната наука предпочита хипотезата за физическото разпадане, активирано след поемането на определени лекарства. Къде всъщност е истината? Застраховани ли сме срещу собственото си спонтанно изгаряне?
dmihaylova 